Инсталиране на Virtual Box под Linux, практически tutorial

Reading Time: 1 minute

Без да имам претенции да съм true master във виртуализацията, реших да кача едно кратко предимно картинно туториалче затова как се инсталира Virtual Box  и виртуална машина на него, под Linux. За целта ползваме host Fedora 18 x86-64, а на виртуалката ще качим Cent  OS 6.

Започваме със стандартното преминаване към root с командата su (switch user):

Изображение

След като въведем паролата за root юзъра, трябва да свалим Virtual Box (нашия hypervisor), на който ще направим виртуалната машина. За целта ползваме следната команда:

yum install VirtualBox

(Не се импортва никакво repository, инсталацията е напълно достъпна и така)

Изображение

След като инсталираме успешно програмата, можем да се върнем в стандартен юзърски режим като напишем “exit”. Продължаваме като стартираме hypervisor-a. Тъй като няма заредени виртуални машини, ще съсдадем нова, избираме бутона “New”.

Изображение

Wizard-ът, който се извиква е напълно разбираем и достъпен дори и за технически неграмотен или полуграмотен юзър, така че дори само натискането на Next би трябвало да даде резултат. Първо, въвеждаме името на виртуалната машина и операционната система.

Изображение

След него следва прозорец, за избор на количеството RAM памет, което желаем да заделим за виртуалната машина. Съветът на вендора тук е да не алокирате повече от 50 % от наличната RAM, но всеки може да прецени сам за себе си.

Изображение

Следва създаването на хард диск, тук има малка особеност, може да се избере размерът на диска да е fixed – работи по-бързо, създава се малко по-бавно и алокира място върху host машината за постоянно, или dynamic, който е малко по бавен, но за сметка на това алокира пространството, едва когато се напълни до максималния си size. За мен това върши идеална работа, тъй като не искам да губя място на host машоината, а и ползвам виртуалката само, за да чупя разни неща по нея.

See also  Creating RAM disc - Linux

Изображение

Типа hard drive, лично мен не ме касае, така че го оставям unchanged от default.

Изображение

Разбираемо, за харда също трябва да определим размер по свой вкус и нужди, както и име, с което ще го кръстим.

Изображение

След като изберем “Create”, имаме вече готовата конфигурация. Имаме възможност да попипнем някои компоненти, като да речем колко ядра да е процесора, как да се държи видео картата, но това е optional, видим ли тази картинка, имаме си вече виртуална машина.

Изображение

Естествено, след стартиране на машината установяваме, че тя е празна, както погледа, с който я гледаме, затова е време да се захванем за работа и да си намерим операционна система. Аз лично препоръчвам за целта да си свалите image файл, iso, което да е и live CD, за да ползваме по- user friendly интерфейса. За да импортнем iso-то във виртуалната машина отваряме setings>storage и избираме да вкараме image файл в празното виртуално CD, чрез натискане върху иконката с дискчето вдясно.

Изображение

След импортването на CD-то, животът става една идея по-лесен, може да се наложи да натиснете F12 и да укажете на виртуалната машина да boot-не от диска, но това не е сложно. Появява се прозорец, в който можем да изберем дали да инсталираме или само да тестваме ОС, естествено избираме инсталация.

Изображение

Инсталационния процес е стандартен за всяка Linux ОС, така че няма да се спирам на него, избира за парола за root, час и дата, общо взето стандартни неща. След като системата изцикли и и подкараме интернет, вече всичко е наред.

Изображение

Няколко малки забележки, касаещи Virtual Box:

  • Ако имате проблеми с образа и лагване при работа с виртуалката, може би не сте активирали BIOS-ната опция за виртуализация на Вашата машина, това оикновено е VT екстеншън. Дори и да не ползвате виртуализация, не пречи ако е активирана.
  • Друг гаден проблем с Virtual Box под Linux e, че модулите са kernel specific, т.е. при всеки upgrade на kernel-а ще трябва да си сваляте нов модул, да си го инсталирате и да си го активирате, малко е досадно, но се преживява, става със следните, команди, като root:
See also  Ten good reasons to use Linux OS

uname -r : за да разберете коя е текущата версия на kernel-a, примерен резултат –       3.8.5-201.fc18.x86_64

yum search kmod-virtualbox – намира, модулите като ги подрежда по версия не kernel-a.

Избираме този, който ни трябва и го инсталираме:

yum install kmod-VirtualBox-3.8.5-201.fc18.x86_64.x86_64

След като се инсталира, го активираме ръчно, командата е:

/etc/sysconfig/modules/VirtualBox.modules

След това вече можем да стартираме Virtual Box спокойно.

Успех ще се радвам да споделите Вашия опит.

Mr.Slavchev

Mr.Slavchev

Senior software testing engineer at https://siteground.com.
Experience in mobile, automation, usability and exploratory testing.
Rebel-driven tester, interested in the scientific part of testing and the thinking involved.
Testing troll for life.
Retired gamer and a beer lover.
Martial arts practitioner.

More Posts - Website

Follow Me:
TwitterFacebookLinkedInGoogle Plus


Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

I am speaking at

Subscribe to Blog via Email

Enter your email address to subscribe to this blog and receive notifications of new posts by email.

Goodreads Read books

Follow me on Twitter